- Г-н Янков, прегледът на активите и стрестеста на избраните от ЕЦБ

- Г-н Янков, прегледът на активите и стрестеста на определените от ЕЦБ шест български банки е подготвен. Резултатите са известни, само че досега няма никаква публична информация какво следва - да чакаме ли покана за влизане в банковия съюз и чакалнята на еврозоната, или ще има някакви други дейности от страна на Българска народна банка и държавното управление?

- Българска народна банка излезе с едно известие и то бе предварителна поръчка за туширане на възможни спекулации, че има проблем с българската банкова система. Всъщност проблем няма. От ЕЦБ няма официален коментар за резултатите от прегледа на качеството на активите и стрестеста на шестте банки. Няма информация какво се случва сред българската страна, ЕЦБ и еврогрупата във връзка с приемането ни в преддверието на еврозоната - механизма ERM2. Което е тъжно, тъй като това е най-важният развой за България тази година.

Не се знае кой договаря от страна на българската администрация, каква функционалност извършва, от кое ведомство е, с кого приказва, по кое време, по какви тематики. Ние заслужаваме като жители и стопански субекти да знаем действителната обстановка за вероятността пред тази страна. Защото участието на България в ERM2, а оттова и в еврозоната ще дефинира бъдещето на страната за генерации напред. 

Големият въпрос е дали ще бъдем позволени в системата ERM2. България сама си постави много трудности на пътя. Всички тези стъпки - да се минава през някакви особени условия, които ги няма в Маастрихтския контракт за участие в еврозоната и в други документи и контракти на Европейски Съюз, бяха неточност съгласно мен. Минаха година и осем месеца от началото на европредседателството ни, когато през януари 2018 година министър председателят и министърът на финансите оповестиха, че до края му ние ще подадем публично кандидатура за участие в ERM2 и в еврозоната. Това не се случи. След някакви странни договаряния, водени от неизвестно кого и в какъв формат, България пусна писмо за желание, в което сами си поставихме куп условия, които, несъмнено, бяха приветствани от еврогрупата и надали не оповестени като нова процедура и нещо наложително за идващите претенденти за еврото. Най-вероятно повода е някакъв боязън от отвод, от отрицателния политически звук, който ще се вдигне при отменяне на нашата кандидатура.

- Членството в единния банков съюз на Европейски Съюз като изискване за влизане в чакалнята на еврозоната ли имате поради, като говорите за трудности?

- Банковият съюз е наложителен детайл от участието в еврозоната, а не изискване. България стартира необичайно да се дърпа и да упорства да не влиза в този съюз, без да има особена причина за тази позиция, и това създаде проблеми за ползите на страната ни. Не стига, че не ни желаят, ами и ние се дърпаме, което дава още повече мотиви да ни държат в изчаквателна позиция. Това чудене, дърпане, нацупено говорене, че надали " вижте в този момент какви неща желаят от нас да вършим ", изказани от представители на Българска народна банка и Министерството на финансите, отложиха много процеса на кандидатстване. Изпуснахме момента на остарялата Еврокомисия, която към този момент си тръгва с целия позитивен имидж, насъбран към нея. Вече е прекомерно късно - минаваме в идващия политически цикъл в Европа. Както виждате, ЕЦБ не разгласи през юли дали ще ни допусне в банковия съюз, а оттова и дали ще даде позитивно мнение за ERM2, макар че имаше спогодба да го направи. Те просто отложиха своето мнение за неопределен срок.

- Това отсрочване обвързвано ли е с резултатите от стрестестовете, при които бяха открити недостатъци в две от българските банки?

- Няма значение с какво е свързано, те просто не извършиха уговорката, който бяха поели към България.

- Може да е поради промяната в ръководството на ЕЦБ тъкмо в този миг?

- И това не би трябвало да е причина. България не е желана в тези механизми, макар че извършва техническите критерии за влизане в еврозоната. 

- Защо? Заради корупция, правосъдна система?

- Това са част от забележимите аргументи. Но България като страна няма позитивна известност. Ние като нация не се употребяваме със благосклонностите на западноевропейците. И това е обвързвано с процеси, обусловени от последните двайсетина години, главно свързани с емиграцията на огромна част от българското население в Западна Европа, с метода, по който то работи и се държи там, с обстоятелството, че ние продължаваме да сме най-бедната страна в Европейски Съюз. И, несъмнено, с това, че има проблеми с действието на страната и на правосъдната система, с корупцията. Ако Брюксел можеше да откачи България от Европейски Съюз, щеше да го направи. За благополучие няма подобен механизъм, но България би трябвало да направи всичко допустимо да бъде интегрирана в главните стопански и политически начинания на Европа - еврозоната и Шенген. Но има още и общоотбранителна политика, обединен финансов пазар - начинания, известни от десетилетие.

България е член в Европейски Съюз към този момент 12 години, а ние не успяхме да капитализираме това участие. Не мръднахме и с един метър напред в интеграцията си. ERM2 ни се изплъзва, тъй като в никакъв случай не е бил същински приоритет за българските държавни управления през последните 10-12 години. Много се приказва, нищо не се прави. Това, което трябваше да направи българското държавно управление, а не Българска народна банка, е да вземе решение и да изпрати публична кандидатура за участие в ERM2 още през януари 2018 г. Правителството не го направи и продължава да не го прави.

- Лошо управническо решение или има друга предумисъл?

- Трудно е да разясня, не съм в главата на премиера. Вероятно не желае да влиза в тежки преговори с риск да бъдем публично ошамарени от ЕЦБ и Европейска комисия. Това държание обаче ощетява бъдещето на идващото потомство българи и вероятностите за развиване на българската страна.

- Сега какво чакаме - Българска народна банка да предприеме някакви ограничения по отношение на забележките към ПИБ и Инвестбанк, а те да подхващат съответни дейности, с цел да попълнят капитала си ли?

- Никой не може да слага такива условия пред България. Това на никое място не е записано. Няма какво да изчакваме. Ние сме изпълнили техническите критерии за участие в еврозоната и би трябвало да подадем апликация за ERM2 незабавно. С нашето поведение на процедура улесняваме нашите сътрудници от Европейски Съюз да не престават да ни държат настрани, като не аплайваме, а единствено пускаме писма за планове и имитираме някаква процедура, която я няма на никое място. Трябва още през днешния ден да се подаде публична кандидатура пред ЕЦБ, не след 6 месеца, не след заседание на новия ръб на ЕЦБ в края на годината, не след заседание на новата Еврокомисия, не след някакво мнение, което ЕЦБ би дала за българската банкова система. Защото, каквото и да каже ЕЦБ, то не изтрива правото на България да кандидатства за ERM2. Искаха от нас да минем през преглед на качеството на активите на 6 банки - минахме. ЕЦБ би трябвало да даде официална рекомендация на еврогрупата и Еврокомисията България да се причисли към банковия съюз и оттова към ERM механизма. Те замълчаха, тъй като това постоянно е била позицията на Европейска комисия, а ЕЦБ е политически следен орган, доминиран от западните страни в Европейски Съюз. Те в никакъв случай няма да направят първата стъпка да привлекат България към интеграционните процеси в Европа. Ние би трябвало да създадем тази стъпка. Те, в случай че могат, и ограда ще построят, с цел да ни държат извън. Опитът с Шенген е доста противен. Няколко страни в Европейски Съюз обвързаха по неприемлив метод субективни категории като господство на закона, корупция и Механизма за мониторинг с участието на България в Шенген. Сега се подхожда по същия метод с еврозоната. Но ние сами се набутваме в този механизъм. 

- Все отново резултатите от стрестестовете не са ли притеснителни за две банки, които при предходните стрестестове през 2016 година демонстрираха същите проблеми. 

- Стрестестовете не демонстрираха нищо ново. Те демонстрираха още една причина България по най-бързия метод да влезе в банковия съюз и еврозоната. Защото по този метод последователно българският финансов бранш, първо банковият и след това небанковият, ще премине към паневропейска финансова регулация. Това единствено ще е от изгода за българските жители и бизнес. Това ще подсигурява за българските жители, че техните спестявания и средства са ръководени от субекти, които са добре контролирани, без взаимни отстъпки. Големите страни с развъртян финансов бранш в еврозоната са приели единната финансова регулация на Европейски Съюз върху своите банки. За тях това не е проблем. И за България не би трябвало да е проблем, вместо да се твърди, че е загуба на суверенитет.